Übersetzer Екатерина Даровская
Представител на милитаристичната цивилизация Гиганда попада в светлото бъдеще, с което всички ние се разминахме, и кой знае защо се чувства доста неуютно там…
"Мистерията на изгубения пръстен" е роман за скритите чудеса, които ни заобикалят. Магията тук е метафора за любовта, съдбата и изборите, които оформят живота ни. В центъра на историята е необикновен златен пръстен, изкован преди векове в Източната Римска империя. Според легендата той носи безвременна енергия, пазена от загадъчните "бледолики" – същества, владеещи тайните на времето и пространството. Всеки, докоснал пръстена, се озовава на съдбовен кръстопът: вечна любов и щастие или вечен мрак и страдание. Прокълнат ли е пръстенът, или просто разкрива истинската природа на притежателя си? Романът ни приканва да се замислим за чудесата около нас. Дали са само стари истории, или наистина съществуват – тихи, незабележими, но съвсем реални? Може би са много по-близо, отколкото сме свикнали да мислим, и стават видими едва когато се осмелим да повярваме в тях.Zum Buch
„Ад 1666 Амстердам“ разгръща историята отвъд мистерията на първата книга. Тук Адът е истинско място – мрачен двойник на Амстердам от XVII век, изграден от непозната материя и населен със същества в променени тела. Героите са отведени насила в подземния свят от слугите на Касул, а в мрачната му реалност прекарват десетилетия, докато времето в Амстердам тече по съвсем различен ритъм. Касул – владетелят на това измерение – управлява чрез воля, а не със сила, оформяйки самата същност на подземния свят. Постепенно става ясно, че Пръстенът крие не просто път между светове, а ключ към самата структура на реалността, реагиращ на мисли и страхове. Историята поставя въпроса дали границите между измеренията са толкова твърди, или могат да бъдат прекроявани от онзи, който държи тайната на Пръстена. В тази борба за свобода героите откриват, че светът на Ада не е само затвор, а огледало, което разкрива най-дълбоките им желания и слабости. Колкото повече се доближават до тайната на Пръстена, толкова по-ясно става, че изходът не е просто път нагоре, а промяна в самото разбиране за реалност, власт и човешка воля.Zum Buch
Историята е написана под формата на мемоарен дневник на 89-годишния Максим Камерер, ръководител на сектор Урал-Север на КОМКОН-2. Максим Камерер си спомня моментите от живота си, свързани с Тойво Глумов (син на Мая Глумова) и тяхната обща работа от началото на 1995 г. до май 1999 г.[2]. Част от сюжета на историята е представена под формата на документи: доклади на агенти, лични писма, инструкции, реконструкции и др. Камерер решава да напише мемоарите си, след като получава писмо от Мая Глумова и публикуването на книга от някой П. Сорока и Е. Браун, където историята на Тойво е описана пристрастно и невярно. В началото на 90-те Камерер работи в КОМКОН-2 като началник на едно от спешните отделения - Спешна помощ. Функциите на тези отдели включват изследване на всякакви странни, необичайни, необясними явления и инциденти, базирани на принципа: „Всичко, което не разбираме, може да представлява заплаха за човечеството“. След извънредното положение на планетата Тиса през 93 г. Камерер повдига отново забравения проблем за „чуждото“ прогресиране в сферата на интересите на човечеството. Максим намира одобрението на прекия си началник Атос-Сидоров и получава възможността да събере група за разработване на тема, която получава кодовото име "Посещение на старата дама" - разследване, насочено към разкриване на възможната прогресивна дейност на неизвестна суперцивилизация (вероятно Странници) на Земята и Периферията.Zum Buch
Когато Иван Жилин, междупланетен инженер, се завърнал от дългогодишна космическа работа, той искал спокойна почивка на някое слънчево, тихо място на Земята. И в началото сякаш я намерил - очарователен морски град в „освободена“ страна. Но някак си, след дълъг престой в далечни орбити, всичко се объркало. Той започнал да забелязва обезпокоителни намеци за ирационални действия, тайни общества с разрушителен характер, събития на масово безумие... и постоянно споменаване на мистериозен продукт, достъпен само чрез „правилните връзки“. И когато започнал да решава загадките, се озовал в Последния кръг на Рая - в състояние на най-висок електронен „кайф“.Zum Buch
Действието се развива в т.нар. Мир Полудня, „Свят Пладне, 22 век“, един свят на мир, благоденствие, изобилие и технологичен прогрес. Привидно спокоен, а всъщност наситен с морални конфликти и невидими вътрешни напрежения. В този свят хората вече контактуват с други цивилизации, но една от тях, Странниците, се появява и изчезва мистериозно, като за изследователите остават само артефакти с необяснимо предназначение и въпросите що за раса са те и към какво се стремят. Един изследовател, прогресорът Лев Абалкин преживява нервен срив и изчезва, а след него тръгва с минимум информация главният герой, сътрудник Максим Камерер.Zum Buch
В период, когато творците са преследвани и цензурата властва в Съветския съюз, пророческата алегория „Трудно е да бъдеш бог” се оказва една от знаковите творби на времето си, дали начало на социалната научна фантастика такава, каквато я познаваме днес. Романът е своебразен бунт срещу системата и цензурата и е вдъхновител на много други творци, включително на режисьора Алексей Герман, който предизвиква Умберто Еко да напише Умберто Еко „Приятно пътешествие в Ада. В сравнение с Герман филмите на Куентин Тарантино са анимации от „Уолт Дисни”.” Запознайте с Антон. В далечното бъдеще, когато на Земята вече съществува съвършеното общество, той е изпратен на планета, където технологичното и социалното равнище са на нивото на Средновековието. В сравнение с местните хора, той е невъзможно силен, непобедим, божествен, но инструкциите му са ясни: няма право да се меси, няма право да влияе, няма право да убива. Мисията му е да предава развитието на това общество и да го изследва в сянка. Въпреки неправдите, на които става свидетел. И докато тайният агент дон Румата се стреми да помогне на местните учени и интелектуалци да напуснат страната преди един от феодалите да ги е заловил и убил, всеки опит за спасение води до пагубни последствия. Сякаш хората са си спретнали заговор срещу самите себе си и нищо не се е изменило. Когато си свидетел на страданието на невиннитеобриваш невинни на страдание и светът се срива пред очите ти, когато сивотата засмуква все по-безвъзратно всяка капчица надежда, тогава осъзнаваш колко трудно е да бъдеш бог. Защо цивилизацията ни не може да бъде променена и защо въпреки това е важно да продължаваме да се опитваме да я променим въпреки религиозния фанатизъм и диктатура на миналото – „Трудно е да бъдеш бог”не те оставя без повик да продължиш да търсиш.Zum Buch
